Константин Трендафилов – “Затвори сърце”

Здравейте!

От доста време не съм пускала ревю на книга, но проблемът не е в това, че съм чела сравнително малко или пък защото любовта и страстта към книгите ме е напуснала.Отдавна подготвям ревюто за първия роман на Константин Трендафилов – “Затвори сърце”, но емоцията, която остави в мен след прочитането на книгата, ме държа дълго и чаках да се оттърся от нея, за да мога да споделя мнението си обективно.

Лирично ще се отклоня, но освен Георги Господинов, някак си не вярвах много на съвременната българска литература.Като заклет фен на творчеството на Димитър Димов, Елин Пелин, Йордан Йовков, Пейо Яворов някак си не откривах достойно качество в нашата съвременна литература.Имах много опити, но бяха несполучливи за мен.А дали този роман промени мнението ми?

Малко скучни факти, но няма как без тях :

Издателство : Жанет 45

Страници : 307

Корична цена : 16 лв

IMG_20170803_164433

Първото впечатление за книгата идва от корицата й.Изключително въздействаща и питаща много въпроси : дали главните герои затварят сърцето си в ръцете си, защо ръцете на корицата са мъжка и женска..Много въпроси, но никакви отговори – интригата е голяма и наистина ме накара бързо-бързо да почна да чета историята.

Искам да отбележа и качествената хартия, която е използвана за отпечатване на книгата 🙂

Ще се опитам да не издавам спойлери:) Историите са цели две, в които главните лица са мъже.Юлиан и Антон.Хубаво е, че преживях историята на всеки поотделно, а именно – в книгата тяхните истории са разделени в отделни части и чак накрая  се сливат.За мен това беше ловък трик от страна на Трендафилов да не обърка читателя, а напротив – да изгради всеки герой като отделен и ясен образ , чиято история да се помни.Начинът на разказване е завладяващ, езикът е не особено сложен, придава чувство на приятелско споделяне – често, докато четях, се чувствах като добър приятел на Юлиан и/или Антон, който е седнал до мен на по кафе и ми разказва нещата, които го сполетяват, с надежда за добър слушател от другата страна.Общата история между двамата ще я оставя настрана, тъй като тя е едно преплитане между индивидуалните истории.Историята на Антон е интересна, но между двете сюжетни линии, не беше точно тази нишка, която да ме докосне.Въпреки това, неговото любовно преживяване също учи читателя, че не винаги намираме любовта веднага, че се залъгваме понякога с нещата, които съдбата ни поднася.Животът на Юлиан беше тази нишка сюжет, която ме вкара в дълбоко емоционално и психологично размишление за любовта, приятелството и грешните първоначални впечатления за хората.Сигурна съм, че неговата любовна история ще ви хване за гърлото и ще разберете, че любовта не пита кога и при кого да дойде, както и кога ще си отиде, без да има ясна причина за това…И съм сигурна, че ще намерите отговор защо когато се подава ръка, трябва да очаквате и че е възможно човекът отстреща да не я приеме : негов е изборът дали иска или не да бъде спасен в този живот…

Обобщеното ми мнение е, че този роман върна вярата ми в съвременната българска литература, успя да ме накара да продължавам да чета историята с интерес до край, както и да събуди емоционални дилеми в мен.

Браво на Константин Трендафилов 🙂

А вие какво мислите за съвременната българска литература и за този роман? Чели ли сте го и ако да какво е мнението ви?

Усмивки,

Г.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s