“Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг” Фредрик Бакман

Никога не съм крила колко много обичам да чета и как искам всички да се потапят в света на книгите.Пишейки горното изречение, звучи абсурдно откровението ми, че досега не бях чела никога книга на Фредрик Бакман.А не е като да не са ми се набивали на очи всичките му хвалени творби.След кратката ми среща с тези 63 страници, изпълнени с любов, човечност и изключителен смисъл, нямам търпение да прочета останалите му издадени книги.

Издателство: Ciela

Страници: 63

Цена: 7,90 лв

17198102_1752626868381300_1744697845_n

За 3-ти март Ciela отново организираха страхотната промоция -50% от коричната цена на техните книги.Реших, че ще дам шанс на автора, пък дано ми хареса.А то какво стана…

Историята на Ноа и дядо му предизвика изключително дълбоки размишления за живота.”Изгълтах” книгата за около 60 минути ( или другояче казано – цял 1 час ) и все още не мога да се отърся от вулкана от емоции и мисли, които остави в мен.Без да съм прочела другите книги на Бакман, смея да твърдя, че знае как да работи с думите и емоциите на читателя и как да накара героите му да ти влезнат под кожата.Останах впечатлена от преплитането на минало и настояще в книгата.За мен доста силен, макар и не главен персонаж, е покойната съпруга на дядото на Ноа.

Книгата е пълна с фрази, които определено често ще срещате да се цитират.Самото име на книгата е избрано доста точно ( ще разберете защо мисля така, ако я прочетете – не искам да ви развалям удоволствието 😉 ).Един от най-любимите ми цитати в книгата е следният откъс:

-Аз те имах само за миг. – казва той.

Тя се засмива.

-Имаше ме цял живот.Моят живот.

-Не беше достатъчно.

Препоръчвам ви да я прочетете.Оценката ми определено е 10/10!Много се чудех как да я определя с възможно най-малко думи, но признавам – издателство Ciela са намерили най-точното описание,а именно че това е : “Малка книга с голямо сърце!”

Ще се радвам, ако сте я прочели, да ми оставите коментар дали ви е докоснала по някъкъв начин, както и какво друго сте чели от Бакман 🙂

 

“Тайната на Ботичели”

Обожавам книги!Имам чувството,че мога да чета по цял ден и по цяла нощ без да ми омръзне.Няма значение за жанра,важното е книгата да ме хване,да не мога да я оставя намира.Наскоро прочетох един цитат и съм много съгласна с него:

“Човек не е самотен остров.Всяка книга е цял един свят.”

Издателство “Кръгозор” винаги ми е привличало вниманието,затова често разглеждах сайта им какви книги се очакват да излезнат.Случайно попаднах на авторката Марина Фиорато.Купих си една книга за проба,а всъщност вече се оказа,че от всичките отпечатани 6 книги на българския пазар,аз съм прочела цели 3.Показателно е,че исторично-романтичния стил на Фиорато ми допада доста,така че ще прочета и другите 3 със сигурност.Просто не смятам,че трябва всички да се прочетат накуп,удоволствието би се загубило.И трите досега прочетени от мен книги ги четях с паузи между тях,за да не ми дойде в повече Италия,повече Фиорато и да изгубя удоволствие от книгата.

Днешният герой  е “Тайната на Ботичели”.Типичният стил,който хората очакват,чувайки Марина Фиорато – мистерия и любов,изградени върху исторически събития,случващи се в Италия.Разбира се,важно е да споменем,че доста от нещата са прибавени от въображението на автора,но това не е исторически роман,който има претенци всичко да е от-до както в историята.

Мистерията е пълна – това описва за мен цялата книга.Тази книга те държи в напрежение до последната страница,нямаше нито един момент,в който да ми омръзне.Много балансирано е направена връзката между мистерията,историческите факти,описателните пейзажи и любовните нотки в целия сюжет.Както е типично за Марина,няма как да не се потопите в италианската атмосфера от перфектните й описания на градовете,през които преминава пътешествието на двамата главни герои.Не ми се иска да издавам много от сюжета,защото няма да ви е интересно!Ако сте почитатели на Марина Фиорато,на исторично-любовните романи,на Италия и на книгите,съдържащи мистерия,то няма нищо лошо да й хвърлите поглед.Според мен книгата си заслужава! 🙂

*снимката е взета от Google

Книгите с главно К

Здравейте!

Всеки обичащ четенето човек със сигурност ще ви изреди няколко книги,които е препрочитал или пък такива,които са оставили трайна следа в съзнанието му.Аз много обичам да чета книги,в момента съм на “Тайната на Ботичели” от Марина Фиорато / впрочем,доста интересни нейни книги има,но за това в някой друг пост / и така ме е яд,че малко времето ме ограничава в четенето,защото напоследък ако чета нещо,то това са учебниците.Днес в това мрачно,студено и депресарско време единственото,за което ми се пише,са книги и филми.Така че реших да ви представя книгите,които са оставили ярък отпечатък в съзнанието ми.

“Крадецът на книги”,Маркъс Зюсак

Прочетох я,когато тамън я бяха пуснали на българския пазар.В началото ми се стори много бавноразвиваща и объркваща,но с прочитането на всяка следващата страница си създадох една доста необикновена връзка с тази книга.Има на какво да те научи,има какво да покаже и в същото време е нещо ново,защото Маркъс пише по един доста особен начин.С две ръце и два крака ви я препоръчвам.Филмът към книгата не е лош,но са изпуснали много от ярките моменти от книгата…Като цяло първо прочетете книгата,а после филма.

“Вината в нашите звезди”,Джон Грийн

“Бяла като мляко,червена като кръв”,Алесандро д`Авения

Слагам и двете книги под общ знаменател,заради почти еднаквите истории и заради по-необичания начин на разказване.Това са тъжни книги,които в същото време те карат да се засмееш,да видиш света през очите на хората,болни от рак,и след като видиш какво са преживяли тези хора и как са останали позитивни,да разбереш,че всички ежедневни малки проблеми,за които се ядосваш,са пълни глупости и че трябва да приемаме нещата с усмивка.Ако все още не сте ги прочели,само ще спечелите,ако го направите.А пък “Вината в нашите звезди” има и доста добър филм 🙂 И като споменахме за рака,октомври месец е месецът на ръка на гърдата.Момичета,преглеждайте се и не пренебрегвайте малките неща и профилактичните прегледи.

“Любов”,Елиф Шафак

Това е една от книгите,на които се замислях върху всяка страница.След прочитането ми погледнах по друг начин на отнешенията между мъж-жена,на връзките изцяло между хората,било то приятелски,любовни…Една доста поучителна книга,която обаче е по-трудно да се хареса на всеки,защото е доста особена.Според това точно й е чарът.

“Ана Каренина”,Лев Толстой

Класика в жанра!Думите са излишни…Книга,която освен,че показва нравите и обществото на Русия през този период,показва и героите в различни светлини.Това,което ми харесва в нея е,че всеки герой има някаква лоша и някаква добра страна,никой не е идеализиран.

Това бяха книгите,които са ми направили най-голямо впечатление до момента.Надявам се да има продължение на този пост с други такива книги.Ще се радвам като коментари да оставите имената на вашите книги,останали за дълго в съзнанието ви,както и да ми препоръчате хубави и стойностни книги! 🙂

Снимки:Google