Блогърът в мен или защо, как, кога се случи всичко

Привет!

Поредна статия, насочена главно към моите терзания, но какво да се прави…Обичам да изписвам моите мисли върху различни теми, а днешната е специална – моят поглед върху блогърството и защо ту спирах, ту се появявах, защо станах редовна вече…

Предполагам, че това ще е пост, насочен към мен и към хората, които в действителност искат да видят моята реалност – гледната ми точка за всички долу споменати неща.Както беше с поста за Какво е да бъдеш (добър) зрител/читател към в(б)логърите? , така и с този пост не обвинявам или карам някого да приеме моите възгледи, нито обвинявам себе си за решенията, взети в полза или не на моето развитие като блогър.Защото съм на мнение, че всичко се случва когато трябва.И нека отново повторя, че всичко, което е написано в рубриката Лично, независимо от темата на разговор, е само и единствено с положителна насока, не съдя никого за действията му или мнението му, просто споделям и моята гледна точка( а понякога са повече от една 🙂 ).

Нека започнем историята как започна всичко…

2012 година е била годината, в която се осмелих да направя своята регистрация в Google и да пусна блог.Въпреки крехката ми възраст и не особено впечатляващите снимки, нещо е карало хората да коментират и наистина се радвах на сравнително познаване като блог, имах често коментари, но точно болестта ми към перфекционизма надделя и спрях да пиша в блога.Започнах да се готвя за кандидат-студентски изпити и продължавах да вярвам, че мога задкулисно да си тествам продукти, да гримирам приятелки и роднини и всичко да свърши дотам.

През 2014 година се върнах с нов адрес, заредена за много и различни теми.Тук е моментът да благодаря на една жена, която за мен е …хайде, няма да пресилвам думите – не идол, но определено много уважаван от мен блогър, а именно Мери от Berry`s place , която ме изтърпя и отговори на всичките ми милиони малоумни въпроси.За Мери много мога да говоря, въпреки че никога не сме се срещали, освен, че съм ОГРОМЕН фен на блога й, винаги съм се прекланяла пред всичко, което създава и наистина я обожавам 🙂 След като създадох това кътче, бях заредена с хъс, пишех, опитвах се да се развивам и отново ме удари ужаса на тезата : “Аз не съм достатъчно добра.”И спрях.Пак.Отново.За неопределно време.

2017 година….Нямате си на идея колко пъти ми казваха близки : “Хайде, пиши, стига отлага, можеш.”Колко пъти гримирах хора, колко пъти ми казаха да ходя на курсове, да направя нещо…А аз стоях, купувах козметика, четятх всякакви блогове, гледах клипчета и не смеех.Но един ден наистина нещо стана и ме удари като гръм.Трябваше да пиша някакви постове…Реших отново да пробвам – ей така, нищо не губех.Започнах.Смело и редовно.И.. о, Господи, наистина ли публикацията ми за читател/зрител има толкова четения? Не мога да повярвам.Беше ми меко казано странно как няколко блогъра, сред които Мариета от Murfeishun ( към която имам огромен респект и страшно много харесвам, но отново за моите любими в(б)логъри, които са ме вдъхновили и продължават да го правят – някой друг път ) и Зори от AGLEU mama .За хората може да изглежда смешно, но си намяте идея, когато видях, че са споделили поста на един… да, отдавашен, но все още прохождащ блогър.Щях да се разплача наистина от щастие, благодаря ви, момичета, за мен значи много! ❤

И осъзнах, че аз трябва да продължа да поддържам този блог – защото искам да споделям опита си и мнението ми за всякакви неща тук, пък ако някой му е приятно да ги чете – още по-чудесно.

И няма как да не завърша лирическите си отклонения с едно изречение, което ми каза една от най-близките ми приятелки, а именно : “Да имаш блог е чисто, естествено продължение на теб…Няма друг начин.” Й. , благодаря ти за всичко! ❤

Г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Advertisements