Роберта Рич – “Акушерката от Венеция” трилогия

Здравейте!

Въпреки липсата ми, със сигурност не съм загърбила блога.Днес ще ви разкажа за една трилогия, която започнах да чета преди много време и чаках с нетърпение излизането на всяка следваща книга.Става въпрос за “Акушерката от Венеция” от Роберта Рич, издателство Хермес.Трите части са:

  • “Акушерката от Венеция”
  • “Акушерката от харема”
  • “Акушерката от Венеция – процесът”

Първата и втората книга са на цена 11,95 лв, а третата – 14,95 лв.

IMG_20171001_191320_030

Историята е свързана, така че предлагам да започнете още от първата книга.Основната сюжетна линия е как протича живота на акушерката Хана и съпруга й Исаак, но паралелно с нея се развива и живота на Матео, друг главен герой 🙂 Действието се развива във Венеция и Константинопол.

Определено историята е написана достъпно, интригуващо и наистина бихте могли да я прочете за един ден, ако книгата успее да докосне душата ви и си падате по историческо-приключенско-романтични книги.Романтиката не е много застъпена, поне според мен, но и самата идея на сюжета е коренно различна 🙂 

Беше ми интересно и да разбера за това как се е възприемало еврейското гето във Венеция – доста добре е засегнат проблема и някак си влизаш в кожата на едно еврейско семейство.

За мен трилогията не е ангажираща и затормозяваща, а напротив – преживявах приключенията на всички герои, потапях се в различните образи и намерих по нещо симпатично във всеки един от тях 🙂

Чели ли сте някоя от книгите?Ако да – коя част ви е любима?

Поздрави,

Г.

Advertisements

Фредрик Бакман-“Човек на име Уве”

Привет!

“Човек на име Уве” беше книга-истерия.Буквално навсякъде я виждах, всеки я четеше, похвали се сипеха безброй.Изчаках доста време да мине, докато я прочета.Тъй като навсякъде срещах мнения, че Бакман не е за всеки, нарочно започнах с нещо тънко и кратко от него – “Всяка сутрин пътя към дома става все по-дълъг”.Видях, че ми допада стилът му и се хвърлих в дълбокото.А дали ми хареса ?

Издателство: Сиела

Страници: 296

Цена: 14 лв.

21552873_1845548415755811_1531501221_n

От анотацията ми беше пределно ясно, че отново ще говорим за някой дядо и отново историята ще ми влезе директно в сърцето.Е, така и стана.

Образът на Уве е представен прекрасно – един многопластов герой, който определено се усеща много близко до всеки един човек.Защо ли?Ами поради причината, че всички сме се чувствали като него – да, когато сме в депресия, сме сприхави, заядливи и не желаем да имаме никаква комуникация с когото и да е, камо ли с любимите съседи.Но с времето това състояние на духа си тръгва и започваме да се усмихваме и да показваме своето по-приятно Аз 🙂 

Хареса ми развитието на историята, както и ретроспекцията – похвално за Бакман, че е успял толкова ловко да вкара миналото в настоящето и да не обърка читателя.За съжаление, често срещам сюжети, в които миналото до такава степен е вкарано в настоящето, че читателят в един момент не знае къде се намира – дали е преди, дали е сега, дали е след…Тук такава опасност няма.

Уве ми стана много любим герой, този сприхав старец, но толкова сърцат човек ❤ Но по-любима ми е съпругата му, Соня.Въпреки че по времето, когато действието се развива, тя е починала, споменът за нея и историята за живота й с Уве има огромна следа върху целия сюжет.Образът й е страхотен – на добрата, разбрана съпруга, която приема съдбата такава каквато е, без упреквания и депресии, но в същото време е страшно борбен характер.

Лично аз горещо препоръчвам Бакман и творчеството му.За мен има какво да се научи от историите, както и може човек да започне да гледа малко по-философски на смъртта, което ще е само негов в плюс с минаването на годините.За да се вникне в историята, трябва да се усети стила на Бакман.А той не се чете, той се чувства 🙂

Поздрави,

Г.

 

 

Кристина Морато – “Прокълнатите кралици”

Добър ден! ❤

След хиляди постове във фейсбук с облъчване към вас каква книга четох на морската почивка, мисля, че е време за ревю, нали така?

Издателство : Enthusiast

Страници : 511

Корична цена : 22 лв

dav

Книгата събира историите ( от раждането до смъртта ) на шест известни кралиции, които са свързани с общата съдба да имат доста трудни моменти както в житейски план, така и в политически.Историите са за империатрица Сиси, Мария-Антоанета, Кристина Шведска, Евгения де Монтихо, кралица Виктория и Александра Романова.Всяка история носи различно усещане и като че ли различен начин на изразяване от страна на авторката.Аз бях запозната с четири от шестте личности и така четенето се превърна в две неща : хем потъване в историята на дадената личност, хем научих за нови кралски величия 🙂

Няма да се спирам на всяка история по отделно, но ще ви споделя общото ми мнение за книгата.За хора, които са свикнали да четат добри исторически романи и биографична литература, тази книга едва ли би се харесала.Написана е в по-лежерен стил без включване на допълнителни и сложни политически термини.Акцентът основно е върху историята на самата жена и най-вече нейните любовни трепети и емоционални възходи и падения.За съжаление, имах чувството, че самата авторка е някак пристрастена към определени личности.

Иначе на мен книгата ми беше изключително интересна, държеше ме в напрежение и не исках да я пускам.Доста бързо се минава през страниците й, без да се натоварвате с фактите и/или историите.Ако търсите нещо, което е на историческа тематика, но без излишни допълнения или политически моменти, в стил любовен роман и задържащо вниманието, то определено книгата ще ви хареса.

Целувки,

Г.

 

Константин Трендафилов – “Затвори сърце”

Здравейте!

От доста време не съм пускала ревю на книга, но проблемът не е в това, че съм чела сравнително малко или пък защото любовта и страстта към книгите ме е напуснала.Отдавна подготвям ревюто за първия роман на Константин Трендафилов – “Затвори сърце”, но емоцията, която остави в мен след прочитането на книгата, ме държа дълго и чаках да се оттърся от нея, за да мога да споделя мнението си обективно.

Лирично ще се отклоня, но освен Георги Господинов, някак си не вярвах много на съвременната българска литература.Като заклет фен на творчеството на Димитър Димов, Елин Пелин, Йордан Йовков, Пейо Яворов някак си не откривах достойно качество в нашата съвременна литература.Имах много опити, но бяха несполучливи за мен.А дали този роман промени мнението ми?

Малко скучни факти, но няма как без тях :

Издателство : Жанет 45

Страници : 307

Корична цена : 16 лв

IMG_20170803_164433

Първото впечатление за книгата идва от корицата й.Изключително въздействаща и питаща много въпроси : дали главните герои затварят сърцето си в ръцете си, защо ръцете на корицата са мъжка и женска..Много въпроси, но никакви отговори – интригата е голяма и наистина ме накара бързо-бързо да почна да чета историята.

Искам да отбележа и качествената хартия, която е използвана за отпечатване на книгата 🙂

Ще се опитам да не издавам спойлери:) Историите са цели две, в които главните лица са мъже.Юлиан и Антон.Хубаво е, че преживях историята на всеки поотделно, а именно – в книгата тяхните истории са разделени в отделни части и чак накрая  се сливат.За мен това беше ловък трик от страна на Трендафилов да не обърка читателя, а напротив – да изгради всеки герой като отделен и ясен образ , чиято история да се помни.Начинът на разказване е завладяващ, езикът е не особено сложен, придава чувство на приятелско споделяне – често, докато четях, се чувствах като добър приятел на Юлиан и/или Антон, който е седнал до мен на по кафе и ми разказва нещата, които го сполетяват, с надежда за добър слушател от другата страна.Общата история между двамата ще я оставя настрана, тъй като тя е едно преплитане между индивидуалните истории.Историята на Антон е интересна, но между двете сюжетни линии, не беше точно тази нишка, която да ме докосне.Въпреки това, неговото любовно преживяване също учи читателя, че не винаги намираме любовта веднага, че се залъгваме понякога с нещата, които съдбата ни поднася.Животът на Юлиан беше тази нишка сюжет, която ме вкара в дълбоко емоционално и психологично размишление за любовта, приятелството и грешните първоначални впечатления за хората.Сигурна съм, че неговата любовна история ще ви хване за гърлото и ще разберете, че любовта не пита кога и при кого да дойде, както и кога ще си отиде, без да има ясна причина за това…И съм сигурна, че ще намерите отговор защо когато се подава ръка, трябва да очаквате и че е възможно човекът отстреща да не я приеме : негов е изборът дали иска или не да бъде спасен в този живот…

Обобщеното ми мнение е, че този роман върна вярата ми в съвременната българска литература, успя да ме накара да продължавам да чета историята с интерес до край, както и да събуди емоционални дилеми в мен.

Браво на Константин Трендафилов 🙂

А вие какво мислите за съвременната българска литература и за този роман? Чели ли сте го и ако да какво е мнението ви?

Усмивки,

Г.

“Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг” Фредрик Бакман

Никога не съм крила колко много обичам да чета и как искам всички да се потапят в света на книгите.Пишейки горното изречение, звучи абсурдно откровението ми, че досега не бях чела никога книга на Фредрик Бакман.А не е като да не са ми се набивали на очи всичките му хвалени творби.След кратката ми среща с тези 63 страници, изпълнени с любов, човечност и изключителен смисъл, нямам търпение да прочета останалите му издадени книги.

Издателство: Ciela

Страници: 63

Цена: 7,90 лв

17198102_1752626868381300_1744697845_n

За 3-ти март Ciela отново организираха страхотната промоция -50% от коричната цена на техните книги.Реших, че ще дам шанс на автора, пък дано ми хареса.А то какво стана…

Историята на Ноа и дядо му предизвика изключително дълбоки размишления за живота.”Изгълтах” книгата за около 60 минути ( или другояче казано – цял 1 час ) и все още не мога да се отърся от вулкана от емоции и мисли, които остави в мен.Без да съм прочела другите книги на Бакман, смея да твърдя, че знае как да работи с думите и емоциите на читателя и как да накара героите му да ти влезнат под кожата.Останах впечатлена от преплитането на минало и настояще в книгата.За мен доста силен, макар и не главен персонаж, е покойната съпруга на дядото на Ноа.

Книгата е пълна с фрази, които определено често ще срещате да се цитират.Самото име на книгата е избрано доста точно ( ще разберете защо мисля така, ако я прочетете – не искам да ви развалям удоволствието 😉 ).Един от най-любимите ми цитати в книгата е следният откъс:

-Аз те имах само за миг. – казва той.

Тя се засмива.

-Имаше ме цял живот.Моят живот.

-Не беше достатъчно.

Препоръчвам ви да я прочетете.Оценката ми определено е 10/10!Много се чудех как да я определя с възможно най-малко думи, но признавам – издателство Ciela са намерили най-точното описание,а именно че това е : “Малка книга с голямо сърце!”

Ще се радвам, ако сте я прочели, да ми оставите коментар дали ви е докоснала по някъкъв начин, както и какво друго сте чели от Бакман 🙂

 

“Тайната на Ботичели”

Обожавам книги!Имам чувството,че мога да чета по цял ден и по цяла нощ без да ми омръзне.Няма значение за жанра,важното е книгата да ме хване,да не мога да я оставя намира.Наскоро прочетох един цитат и съм много съгласна с него:

“Човек не е самотен остров.Всяка книга е цял един свят.”

Издателство “Кръгозор” винаги ми е привличало вниманието,затова често разглеждах сайта им какви книги се очакват да излезнат.Случайно попаднах на авторката Марина Фиорато.Купих си една книга за проба,а всъщност вече се оказа,че от всичките отпечатани 6 книги на българския пазар,аз съм прочела цели 3.Показателно е,че исторично-романтичния стил на Фиорато ми допада доста,така че ще прочета и другите 3 със сигурност.Просто не смятам,че трябва всички да се прочетат накуп,удоволствието би се загубило.И трите досега прочетени от мен книги ги четях с паузи между тях,за да не ми дойде в повече Италия,повече Фиорато и да изгубя удоволствие от книгата.

Днешният герой  е “Тайната на Ботичели”.Типичният стил,който хората очакват,чувайки Марина Фиорато – мистерия и любов,изградени върху исторически събития,случващи се в Италия.Разбира се,важно е да споменем,че доста от нещата са прибавени от въображението на автора,но това не е исторически роман,който има претенци всичко да е от-до както в историята.

Мистерията е пълна – това описва за мен цялата книга.Тази книга те държи в напрежение до последната страница,нямаше нито един момент,в който да ми омръзне.Много балансирано е направена връзката между мистерията,историческите факти,описателните пейзажи и любовните нотки в целия сюжет.Както е типично за Марина,няма как да не се потопите в италианската атмосфера от перфектните й описания на градовете,през които преминава пътешествието на двамата главни герои.Не ми се иска да издавам много от сюжета,защото няма да ви е интересно!Ако сте почитатели на Марина Фиорато,на исторично-любовните романи,на Италия и на книгите,съдържащи мистерия,то няма нищо лошо да й хвърлите поглед.Според мен книгата си заслужава! 🙂

*снимката е взета от Google

Книгите с главно К

Здравейте!

Всеки обичащ четенето човек със сигурност ще ви изреди няколко книги,които е препрочитал или пък такива,които са оставили трайна следа в съзнанието му.Аз много обичам да чета книги,в момента съм на “Тайната на Ботичели” от Марина Фиорато / впрочем,доста интересни нейни книги има,но за това в някой друг пост / и така ме е яд,че малко времето ме ограничава в четенето,защото напоследък ако чета нещо,то това са учебниците.Днес в това мрачно,студено и депресарско време единственото,за което ми се пише,са книги и филми.Така че реших да ви представя книгите,които са оставили ярък отпечатък в съзнанието ми.

“Крадецът на книги”,Маркъс Зюсак

Прочетох я,когато тамън я бяха пуснали на българския пазар.В началото ми се стори много бавноразвиваща и объркваща,но с прочитането на всяка следващата страница си създадох една доста необикновена връзка с тази книга.Има на какво да те научи,има какво да покаже и в същото време е нещо ново,защото Маркъс пише по един доста особен начин.С две ръце и два крака ви я препоръчвам.Филмът към книгата не е лош,но са изпуснали много от ярките моменти от книгата…Като цяло първо прочетете книгата,а после филма.

“Вината в нашите звезди”,Джон Грийн

“Бяла като мляко,червена като кръв”,Алесандро д`Авения

Слагам и двете книги под общ знаменател,заради почти еднаквите истории и заради по-необичания начин на разказване.Това са тъжни книги,които в същото време те карат да се засмееш,да видиш света през очите на хората,болни от рак,и след като видиш какво са преживяли тези хора и как са останали позитивни,да разбереш,че всички ежедневни малки проблеми,за които се ядосваш,са пълни глупости и че трябва да приемаме нещата с усмивка.Ако все още не сте ги прочели,само ще спечелите,ако го направите.А пък “Вината в нашите звезди” има и доста добър филм 🙂 И като споменахме за рака,октомври месец е месецът на ръка на гърдата.Момичета,преглеждайте се и не пренебрегвайте малките неща и профилактичните прегледи.

“Любов”,Елиф Шафак

Това е една от книгите,на които се замислях върху всяка страница.След прочитането ми погледнах по друг начин на отнешенията между мъж-жена,на връзките изцяло между хората,било то приятелски,любовни…Една доста поучителна книга,която обаче е по-трудно да се хареса на всеки,защото е доста особена.Според това точно й е чарът.

“Ана Каренина”,Лев Толстой

Класика в жанра!Думите са излишни…Книга,която освен,че показва нравите и обществото на Русия през този период,показва и героите в различни светлини.Това,което ми харесва в нея е,че всеки герой има някаква лоша и някаква добра страна,никой не е идеализиран.

Това бяха книгите,които са ми направили най-голямо впечатление до момента.Надявам се да има продължение на този пост с други такива книги.Ще се радвам като коментари да оставите имената на вашите книги,останали за дълго в съзнанието ви,както и да ми препоръчате хубави и стойностни книги! 🙂

Снимки:Google