Блогърът в мен или защо, как, кога се случи всичко

Привет!

Поредна статия, насочена главно към моите терзания, но какво да се прави…Обичам да изписвам моите мисли върху различни теми, а днешната е специална – моят поглед върху блогърството и защо ту спирах, ту се появявах, защо станах редовна вече…

Предполагам, че това ще е пост, насочен към мен и към хората, които в действителност искат да видят моята реалност – гледната ми точка за всички долу споменати неща.Както беше с поста за Какво е да бъдеш (добър) зрител/читател към в(б)логърите? , така и с този пост не обвинявам или карам някого да приеме моите възгледи, нито обвинявам себе си за решенията, взети в полза или не на моето развитие като блогър.Защото съм на мнение, че всичко се случва когато трябва.И нека отново повторя, че всичко, което е написано в рубриката Лично, независимо от темата на разговор, е само и единствено с положителна насока, не съдя никого за действията му или мнението му, просто споделям и моята гледна точка( а понякога са повече от една 🙂 ).

Нека започнем историята как започна всичко…

2012 година е била годината, в която се осмелих да направя своята регистрация в Google и да пусна блог.Въпреки крехката ми възраст и не особено впечатляващите снимки, нещо е карало хората да коментират и наистина се радвах на сравнително познаване като блог, имах често коментари, но точно болестта ми към перфекционизма надделя и спрях да пиша в блога.Започнах да се готвя за кандидат-студентски изпити и продължавах да вярвам, че мога задкулисно да си тествам продукти, да гримирам приятелки и роднини и всичко да свърши дотам.

През 2014 година се върнах с нов адрес, заредена за много и различни теми.Тук е моментът да благодаря на една жена, която за мен е …хайде, няма да пресилвам думите – не идол, но определено много уважаван от мен блогър, а именно Мери от Berry`s place , която ме изтърпя и отговори на всичките ми милиони малоумни въпроси.За Мери много мога да говоря, въпреки че никога не сме се срещали, освен, че съм ОГРОМЕН фен на блога й, винаги съм се прекланяла пред всичко, което създава и наистина я обожавам 🙂 След като създадох това кътче, бях заредена с хъс, пишех, опитвах се да се развивам и отново ме удари ужаса на тезата : “Аз не съм достатъчно добра.”И спрях.Пак.Отново.За неопределно време.

2017 година….Нямате си на идея колко пъти ми казваха близки : “Хайде, пиши, стига отлага, можеш.”Колко пъти гримирах хора, колко пъти ми казаха да ходя на курсове, да направя нещо…А аз стоях, купувах козметика, четятх всякакви блогове, гледах клипчета и не смеех.Но един ден наистина нещо стана и ме удари като гръм.Трябваше да пиша някакви постове…Реших отново да пробвам – ей така, нищо не губех.Започнах.Смело и редовно.И.. о, Господи, наистина ли публикацията ми за читател/зрител има толкова четения? Не мога да повярвам.Беше ми меко казано странно как няколко блогъра, сред които Мариета от Murfeishun ( към която имам огромен респект и страшно много харесвам, но отново за моите любими в(б)логъри, които са ме вдъхновили и продължават да го правят – някой друг път ) и Зори от AGLEU mama .За хората може да изглежда смешно, но си намяте идея, когато видях, че са споделили поста на един… да, отдавашен, но все още прохождащ блогър.Щях да се разплача наистина от щастие, благодаря ви, момичета, за мен значи много! ❤

И осъзнах, че аз трябва да продължа да поддържам този блог – защото искам да споделям опита си и мнението ми за всякакви неща тук, пък ако някой му е приятно да ги чете – още по-чудесно.

И няма как да не завърша лирическите си отклонения с едно изречение, което ми каза една от най-близките ми приятелки, а именно : “Да имаш блог е чисто, естествено продължение на теб…Няма друг начин.” Й. , благодаря ти за всичко! ❤

Г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Advertisements

Какво е да бъдеш (добър) зрител/читател към в(б)логърите?

Здравейте!

От доста време се замислям върху темата как трябва да се държат зрителите/читателите към влогърите/блогърите, които следят.Въпреки че водя блог, съм здраво стъпила на земята, че блогът ми не е идеален и има къде-къде по-страхотни от него.Въпреки това, той си е мой и обожавам да пиша в него…Но днес ще пиша от страната не на блогър, а на зрител и читател на много други клипове и блогове.Мислех доста дълго и смятам, че нещата, които съм извадила, са доста важни, за да може да върви добре връзката читател/зрител-б(в)логър.

Всичките ми впечатления са на базата на всякакви коментари, които съм чела в годините ( над 5 години ), в които следя редовно блогове и клипове в YouTube.

Този пост не е с цел да критикувам хората, които ще се припознаят в една от следните точки.Целта е всички да се замислим дали си заслужава да изсипваме този хейт, вместо да разтоварваме с постове и клипчета, за каквато цел са създадени.

1.Б(в)логърите не се фукат с нещата, които притежават и/или получават от PR.

Тази тема е доста коментирана.Много се дразня, когато хората започнат да коментират как всеки пост е фукане на скъпи палитри или пък на безплатни продукти за ползване.А дали някой се е замислял, че тези хора са инвестирали доста пари в продукти и в блога/канала си?Предполага се, че трябва да си сравнително постоянен в тази сфера, за да стигнеш до момента, в който получаваш постоянно пратки за проба.Дотук е прекрасно, но преди това всичко си го купуваш сам, инвестираш в различни неща за блога и никой не ти осребрява тези разходи…Получаването на тези т.нар. PR пакети е един вид компенсиране за всички финансови жертви, които си направил, за да развиеш своето местенце.А и тествайки нов продукт, особено върху тялото си, е малко или много  доза риск.

2.Всеки човек е различен.

Както в “реалния живот”, така и във виртуалния, ние всички сме различни.И трябва да се приемем такива.Не е особено възпитано постоянно да се коментира кой какви зъби има, какъв е начинът му на обличане, дали снима по пижама или с официална рокля…Някои хора искат да се чувствам като у дома си, докато снимат, а други искат да са изискани.И в това няма нищо лошо – гледаме тези, които ни допадат и не гледаме хората, които не са ни по вкуса – всичко е толкова просто, няма нужда от хейт 🙂

3.И б(в)логърите правят грешки.

Всички сме хора, съответво – всички може да сбъркаме в изрисуването на очна линия, блендване на сенки и т.н.Само че разликата е, че ако не се появявате в интернет пространството, малко хора ще забележат, че на едното око очната линия е по-различна от другото.Но ако не забележиш тази грешка и се появиш в клип, биваш обсивпан от хиляди коментари какво, за Бога, правиш под думата б(в)логър, след като една проста очна линия не можеш да сложиш…Е, нека го приемем – случват се грешки и такава не е дори близко до фатална, за да излеем стотици негативни коментари.

4.Не на всеки пасват еднакви неща.

Доста важна точка!Всички сме с различни типове кожа, предпочитания и прочие,  от което следва, че ако на в(б)логър Х този крем много му харесва и вие сте със същата кожа като него, то не значи, че и на вас ще се хареса.Затова гледайте стотици ревюта, вижте различните гледни точки и ако решите да пробвате дадения продукт, то не обвинявайте хората, които са го препоръчали, че на вас не ви е паснал.

5.Свободно време за всички

За разлика от чуждестранните известни бюти гурута, българките са адски дружелюбни и любезни към всяко едно лично съобщение, но не се сърдете, ако не ви отговорят на коментар/съобщение – дали е възможно в този момент да имат други грижи на главата, ами ако са болни?Хубаво е да се мисли върху всякакви варианти, защото те не живеят за вас, както и вие за тях…:) Относно обещаните часове за постове и видеа – да, от тези, които следя, всеки се опитва да спазва каквото е обещал и дори се извинява, че може видеото/постът да се забави..Но нека разберем, че има странични фактори, като : a) интернет b) техническо състояние на компютъра и др.Ами ако работят на плаващо работно време и веднага ги викнат?Нека им влезнем малко в положението 🙂

Отново искам да подчертая, че постът не е с хейт нагласа, а точно обратното – хора, разтоварвайте с любимите си блогове и клипчета и не се тормозете с хейт коментари.Градивната критика винаги е добре дошла, но за нея има нормален изказ и начин на държание.Нека виртуалното пространство да остане забавно, а не психически натоварващо.И без това животът е пълен с препятствия 🙂

Много усмивки,

Г.