Посланието на Михаела Филева

Здравейте!

Заредена с много положителни емоции, със страшно голям кеф искам да ви споделя за вчерашното участие на Михаела Филева в Sofia Live Club.Но преди това малко предистория 🙂

Винаги съм била от меломаните, които не делят музиката на стилове, а я делят според това дали докосва душата им или не.За мен изгряването на Михаела като изпълнител на музикалния небосклон е огромна глътка въздух, която освен, че изпълва  душите и сърцата ви с радост, то успява да ви накара и да намерите смисъла в текста, скрит зад различните метафори.Смело мога да потвърдя, че до момента не съм попадала на нейна песен, която да не ми допадне поне малко.Защо ли?Отговорът според мен идва от факта, че целият екип е не просто сборен пункт от хора, а сбор от души, които мислят и чувстват заедно.С радост бях на предния й live през март тази година, но тогава не наисах пост.И не защото не ми хареса, напротив.Бях толкова заредена, толкова позитивно настроена, че бях сигурна, че на следващия live аз ще бъда там.И бях.

dav

Трудно ми е да преразкажа всяка една секунда от този концерт ( да, не просто участие, а направо мини концерт ).Страхотно впечатление ми направи подбора на песни, както и начина, по който бяха интрепретирани заедно с бенда.Отивайки да чуеш даден изпълнител, давайки определена сума за вход, очакваш да не слушаш СD, а да видиш какво може на живо.И Михаела за пореден път показа, че трябва да вярваме в нея – песните бяха подредени изключително добре, аранжиментите бяха леко променени, но направени така, че хем хората да се изкефят на различните нотки в песните, хем да познаят песента и да пеят с цяло гърло.И заставам твърдо зад думите си, че вариантът на песента “Любов”, изпълнен в Sofia Live Club, ми хареса в пъти повече от оригинала!А изпълнението на “Шоколад” за мен остава много лично, ако се питате защо – няма как да ви опиша, бих ви казала директно да отидете на следващия live и да разберете сами.

dig

Искам да отделя специално внимание на новата песен, а именно “Последни думи”.Да, леко странна е при първо слушане, но на третото вече ти е любима.А аз бях я изслушала поне 50 пъти преди да отида на концерта и настръхнах – Михаела наистина я чувства и вярва в силата на думите и песните си!

dav

Ако трябва да завърша с някакви заключения, мога само да кажа, че отново си тръгнах с 25 – каратова усмивка и много позитивни мисли, защото Филева успява да предаде на всеки около нея позитивизъм и усмивки!Може би това е единственият изпълнител до момента, който ме е карал да съм усмихната и позитивна минимум 24 часа  след концерта и да очаквам с нетърпение следващия live, който отново ще ме оттърси от негативните неща, които искаме или не, ни се случват понякога.Мога единствено само да ви препоръчав горещо да изпитате на живо тази енергия, за да разберете защо пиша толкова емоционален пост.

Като за финал ви поздравявам с може би най-любимата ми нейна песен, а именно “И аз съм тук”.С пожелание да намирате смисъл във всяко едно нещо.Защото има такъв!

P.S. Повече снимки ( и с по-хубаво качество ) от снощи, може да откриете на официалната страница във Фейсбук на Михаела.

Усмивки,

Габи

Advertisements

Моите 5 любими сладоледени места в София

Здравейте!

Въпреки че лятото малко по малко си отива, все още тая надежда, че и септември месец може да се радваме на топло време и много следобеди, прекарани със сладолед в ръка 🙂 Като един любител на сладоледа, винаги съм търсела и пробвала нови места, където да вкуся от един от най-прекрасните летни десерти ever.

Днес реших да ви споделя моите 5 любими места в София, където похапвам хубав и различен сладолед 🙂 Повечето заведения са в центъра.Ако сте от София, със сигурност сте посещавали поне едно от тях 🙂 А ако за пръв път ще идвате в София, ще се радвам, ако съм полезна с идеите ми къде да похапнете сладолед 🙂

  • Мнението е изцяло мое, нито едно от посочените заведения не ми е плащало, за да ги спомена в публикацията.Заведенията са подредени по азбучен ред, за да се избегне класация тип кой е най-добър 🙂

AFREDDO

Преди мнооого години открих това заведение на главната в Пловдив и много силно исках и в София да се появи.Е, от няколко години вече сладоледната къща AFREDDO се помещава на бул.Витоша:) Харесва ми, че абсолютно винаги има милион опции за вкусове сладолед.Лично според мен най-изгодният вариант е да се вземе кутия ( малка, 500 гр или голяма, 1 кг ) с няколко вкуса.Винаги, когато съм с компания, предпочитаме този вариант, защото хем опитваме повече вкусове, хем и излиза по-икономично, пък и винаги може да си вземем, ако нещо остане, за вкъщи 🙂 Цените са нормални, така че според мен е идеално решение за всеки средностатистически българин.

GELATERIA CONFETTI

Може би най-скъпото заведение от 5-те представени 😉 Отново е в центъра, на ул.Граф Игнатиев.Имате два варианта: или да си вземете сладолед от началото на заведението, който може да е take away или да седнете на масите, тук всичко е на грамаж.Вторият вариант е да седнете в задния двор на заведението, където вече всичко е на порции, хапвате не само сладолед 😉 Изборът на сладолед отново е огромен, но е възможно цената да ви спре – с лев и малко е по-скъп от другите.

GELATERIA NATURALE

Напоследък може да ги засечете на повечето фестивали, които се правят в София, но иначе са локализирани на ул.Цар Иван Шишман, отново в центъра.От 2 години съм запозната с тях, една приятелка ми ги показа.Това, което ме изуми още в началото, беше, че вътре винаги е претъпкано.Има и веган сладоледи.Персоналът винаги е бил отзивчив и ако не сте сигурен/сигурна за някой вкус, винаги ви дават да пробвате, да прецените дали искате точно такъв сладолед 🙂 Доколкото съм запозната, сладоледите им са натурални и занаятчийски( т.нар. slow ice cream ). Отново цените са сходни с тези на AFREDDO.

RAFFY

RAFFY правят всеизвестни сладоледи, навсякъде по страната има техни подвижни колички, локализирани по централните места 🙂 Разбира се, може да ги пробвате и в самите заведения, има такива в София, Пловдив, Благоевград.В мол Сердика и The Mall може да си добавяте и допълнителни топинги, ядки, желирани бонбони.Като цена те излизат най-евтино, но мисля, че са най-ненатурални от другите сладоледени герои в публикацията.

100 грама сладки

Всеки е чувал за сладките изкушения на 100 грама сладки.Но не много хора знаят, че в някои от обектите им през лятото предлагат доста вкусни и различни видове сладоледи, като накрая ви ги гарнират с макаронче 🙂 Цената на 1 топка е подобна на всички останали, така че си зависи от вашите предпочитания.Лично аз си взимам сладолед от сладкарницата на ул.Цар Иван Шишман в София.

Ще се радвам да ми споделите вашите любими сладоледени места в града, в който живеете ❤

Сладоледени целувки,

Г.

 

 

Бяла козметика при пътуване

Здравейте!

В разгара на август сме и всеки е тръгнал нанякъде да попътува.Днес реших да ви покажа моята бяла козметика за пътуване.Обикновено нося най-нужните неща в несесери, като се опитвам почти всичко да е в мострени и/или травъл опаковки.По този начин хем спестявам багаж, хем мога да пробвам нови неща.

IMG_20170810_134247

Продуктите ги побирам в два несесера – един на Nuxe, един на Uriage.Вървят като подарък към различни комплекти от марките.Ако трябва да съм честна, несесерът на Nuxe ми харесва в пъти повече от този на Uriage – и като дизайн, и като начин на изпълнение.Всичко се затваря плътно и дори си имате дръжки.Плюсът на този на Uriage е, че е по-висок и в него без проблем могат да се съберат по-обемисти откъм височина опаковки.

IMG_20170810_134307

Това са пълноразмерните продукти, които ще взема с мен.Шампоанът е на Alverde Anti-Schuppen и въпреки че нямам пърхот, избрах този вариант заради чувствителния ми скалп към SLES/SLS и смяната на шампоаните, за да предотвратя евентуално сърбеж.Все още не мога да дам категорично мнение.В момента се колебая дори дали да не прелея около 30-40 мл в едно малко шишенце, за да мога да освободя още място.

Слънцезащитата тази година ще бъде спреят за чувствителна кожа на Carroten.За пръв път ще пробвам марката, чувала съм добри отзиви за нея.

Няма как да тръгна без Пантенол, който е идеално приложим при всякакви кожни наранявания, в това число и изгаряне.Забравих да снимам репалента, но мисля че е ясно, че няма как без това средство 🙂

IMG_20170810_134321

IMG_20170810_134340

За парфюм се спрях на тревъл сайз-а на парфюма на Nuxe, който ужае като маслото им за коса и тяло и е изключително траен върху моята кожа.

Ще изхабя и един комплект, който си взех от Париж на страхотната промоция от 2 евро – мини душ-гел и масло за тяло на I love… с аромат на карамел.

IMG_20170810_134413

За хидратация за лицето ми ще използвам два крема – La Roche-Posay Hydrophase Intensive Legere и Yves Rocher Sensitive Vegetal.Винаги взимам малко повече, за да не остана без крем 😀 За слънцезащита на лицето ще изпробвам няколко варианта на Bioderma и Uriage, досега не съм ги пробвала.

IMG_20170810_134442Няма как да тръгна без любимите ми тампони за почистване на грим на Cien от Lidl.Докато ги произвеждат, ще си ги купувам.

Травъл сайз на интимния гел на Sebamed – досега не съм го ползвала, ще видя как ще ми се отрази.Според мен 20 мл са напълно достатъчни, за да се разбере дали действа ок на тази зона или не.Оше един продукт на Sebamed, но този път за почистване на лицето – Olive Wash.

За всеки случай си взех и една мостричка на гел за лице на Vichy – Purete Thermale.Както и мостричка на шампоана на Vichy за ултра чувствителен скалп, който не съдържа любимия ми SLES/SLS.

IMG_20170810_134534

За балсам си взех на Garnier от боите им за коса – всички балсами, които вървят с боите са страхотни върху косата ми.Не знам защо не постигам такъв ефект с другите балсами 😦 Реших да не взимам вече почти свършилата ми мицеларна вода на Bioderma, а да пробвам тази на Uriage за комбинирана и мазна кожа.Взимам и олиото на Schwarzkopf, което мирише уникално и ми хареса повече като действие от великото масло на Nuxe.Взимам си и несвършващия околоочен крем на Balea( ревю ).И не на последно място, термалната вода на Uriage, за да мога да се разхлаждам в най-големите жеги.

IMG_20170810_134659

Няма как да остана без рол-он от Dove.Откакто ги открих, не съм ги сменяла.Дълго време все купувах този с нар и все още го обожавам, но сега реших да пробвам и този с алое вера и круша и съм приятно изненадана от аромата.

Това е всичко, което нося с мен като бяла козметика, когато пътувам през лятото.

А вие какво носите?

Слънчеви дни,

Г.

 

Константин Трендафилов – “Затвори сърце”

Здравейте!

От доста време не съм пускала ревю на книга, но проблемът не е в това, че съм чела сравнително малко или пък защото любовта и страстта към книгите ме е напуснала.Отдавна подготвям ревюто за първия роман на Константин Трендафилов – “Затвори сърце”, но емоцията, която остави в мен след прочитането на книгата, ме държа дълго и чаках да се оттърся от нея, за да мога да споделя мнението си обективно.

Лирично ще се отклоня, но освен Георги Господинов, някак си не вярвах много на съвременната българска литература.Като заклет фен на творчеството на Димитър Димов, Елин Пелин, Йордан Йовков, Пейо Яворов някак си не откривах достойно качество в нашата съвременна литература.Имах много опити, но бяха несполучливи за мен.А дали този роман промени мнението ми?

Малко скучни факти, но няма как без тях :

Издателство : Жанет 45

Страници : 307

Корична цена : 16 лв

IMG_20170803_164433

Първото впечатление за книгата идва от корицата й.Изключително въздействаща и питаща много въпроси : дали главните герои затварят сърцето си в ръцете си, защо ръцете на корицата са мъжка и женска..Много въпроси, но никакви отговори – интригата е голяма и наистина ме накара бързо-бързо да почна да чета историята.

Искам да отбележа и качествената хартия, която е използвана за отпечатване на книгата 🙂

Ще се опитам да не издавам спойлери:) Историите са цели две, в които главните лица са мъже.Юлиан и Антон.Хубаво е, че преживях историята на всеки поотделно, а именно – в книгата тяхните истории са разделени в отделни части и чак накрая  се сливат.За мен това беше ловък трик от страна на Трендафилов да не обърка читателя, а напротив – да изгради всеки герой като отделен и ясен образ , чиято история да се помни.Начинът на разказване е завладяващ, езикът е не особено сложен, придава чувство на приятелско споделяне – често, докато четях, се чувствах като добър приятел на Юлиан и/или Антон, който е седнал до мен на по кафе и ми разказва нещата, които го сполетяват, с надежда за добър слушател от другата страна.Общата история между двамата ще я оставя настрана, тъй като тя е едно преплитане между индивидуалните истории.Историята на Антон е интересна, но между двете сюжетни линии, не беше точно тази нишка, която да ме докосне.Въпреки това, неговото любовно преживяване също учи читателя, че не винаги намираме любовта веднага, че се залъгваме понякога с нещата, които съдбата ни поднася.Животът на Юлиан беше тази нишка сюжет, която ме вкара в дълбоко емоционално и психологично размишление за любовта, приятелството и грешните първоначални впечатления за хората.Сигурна съм, че неговата любовна история ще ви хване за гърлото и ще разберете, че любовта не пита кога и при кого да дойде, както и кога ще си отиде, без да има ясна причина за това…И съм сигурна, че ще намерите отговор защо когато се подава ръка, трябва да очаквате и че е възможно човекът отстреща да не я приеме : негов е изборът дали иска или не да бъде спасен в този живот…

Обобщеното ми мнение е, че този роман върна вярата ми в съвременната българска литература, успя да ме накара да продължавам да чета историята с интерес до край, както и да събуди емоционални дилеми в мен.

Браво на Константин Трендафилов 🙂

А вие какво мислите за съвременната българска литература и за този роман? Чели ли сте го и ако да какво е мнението ви?

Усмивки,

Г.

Блогърът в мен или защо, как, кога се случи всичко

Привет!

Поредна статия, насочена главно към моите терзания, но какво да се прави…Обичам да изписвам моите мисли върху различни теми, а днешната е специална – моят поглед върху блогърството и защо ту спирах, ту се появявах, защо станах редовна вече…

Предполагам, че това ще е пост, насочен към мен и към хората, които в действителност искат да видят моята реалност – гледната ми точка за всички долу споменати неща.Както беше с поста за Какво е да бъдеш (добър) зрител/читател към в(б)логърите? , така и с този пост не обвинявам или карам някого да приеме моите възгледи, нито обвинявам себе си за решенията, взети в полза или не на моето развитие като блогър.Защото съм на мнение, че всичко се случва когато трябва.И нека отново повторя, че всичко, което е написано в рубриката Лично, независимо от темата на разговор, е само и единствено с положителна насока, не съдя никого за действията му или мнението му, просто споделям и моята гледна точка( а понякога са повече от една 🙂 ).

Нека започнем историята как започна всичко…

2012 година е била годината, в която се осмелих да направя своята регистрация в Google и да пусна блог.Въпреки крехката ми възраст и не особено впечатляващите снимки, нещо е карало хората да коментират и наистина се радвах на сравнително познаване като блог, имах често коментари, но точно болестта ми към перфекционизма надделя и спрях да пиша в блога.Започнах да се готвя за кандидат-студентски изпити и продължавах да вярвам, че мога задкулисно да си тествам продукти, да гримирам приятелки и роднини и всичко да свърши дотам.

През 2014 година се върнах с нов адрес, заредена за много и различни теми.Тук е моментът да благодаря на една жена, която за мен е …хайде, няма да пресилвам думите – не идол, но определено много уважаван от мен блогър, а именно Мери от Berry`s place , която ме изтърпя и отговори на всичките ми милиони малоумни въпроси.За Мери много мога да говоря, въпреки че никога не сме се срещали, освен, че съм ОГРОМЕН фен на блога й, винаги съм се прекланяла пред всичко, което създава и наистина я обожавам 🙂 След като създадох това кътче, бях заредена с хъс, пишех, опитвах се да се развивам и отново ме удари ужаса на тезата : “Аз не съм достатъчно добра.”И спрях.Пак.Отново.За неопределно време.

2017 година….Нямате си на идея колко пъти ми казваха близки : “Хайде, пиши, стига отлага, можеш.”Колко пъти гримирах хора, колко пъти ми казаха да ходя на курсове, да направя нещо…А аз стоях, купувах козметика, четятх всякакви блогове, гледах клипчета и не смеех.Но един ден наистина нещо стана и ме удари като гръм.Трябваше да пиша някакви постове…Реших отново да пробвам – ей така, нищо не губех.Започнах.Смело и редовно.И.. о, Господи, наистина ли публикацията ми за читател/зрител има толкова четения? Не мога да повярвам.Беше ми меко казано странно как няколко блогъра, сред които Мариета от Murfeishun ( към която имам огромен респект и страшно много харесвам, но отново за моите любими в(б)логъри, които са ме вдъхновили и продължават да го правят – някой друг път ) и Зори от AGLEU mama .За хората може да изглежда смешно, но си намяте идея, когато видях, че са споделили поста на един… да, отдавашен, но все още прохождащ блогър.Щях да се разплача наистина от щастие, благодаря ви, момичета, за мен значи много! ❤

И осъзнах, че аз трябва да продължа да поддържам този блог – защото искам да споделям опита си и мнението ми за всякакви неща тук, пък ако някой му е приятно да ги чете – още по-чудесно.

И няма как да не завърша лирическите си отклонения с едно изречение, което ми каза една от най-близките ми приятелки, а именно : “Да имаш блог е чисто, естествено продължение на теб…Няма друг начин.” Й. , благодаря ти за всичко! ❤

Г.